Сестра ми каза, че душата ми щяла да изгори (от цялото това тичане по време на код жълто).
Отвърнах и – ами нали Фениксите от пепелта се раждали…
И тя беше quick to agree.
Душата ми колко пъти е изгаряла от какво ли не и ако всеки път, на третия ден, се раждаше по един Феникс, сега щях да имам зоологическа градина от Феникси.
Аз продължавам да обожавам да тичам на 40 градуса. Че кога душата на един такъв човек въобще ще успее да изгори?
Какаовата ми кожа, милата ми женска броня, се усмихва с нежност и двете знаем, че нямаме нужда от повече Феникси.
Ако не знаеш с кого тичаш в този живот – по-добре се махни. Още една Жар-птица в живота ми? Не мерси.
No Comments