За колко километра можеш да пробягаш една любов? И колко скъсани маратонки това ще ти струва?
Тичам, защото цялата тази любов е по-гъста и от юлски ден през август в полето. А дробовете ми вече свикнаха с този гъст и лепкав въздух покрай реката. Тези дробове са забравили какво е да тичат сред поля от просто обикновена и непринудена любов.
Тичам, защото само така успявам за два часа да те изпаря от кръвта си, за да я наситя отново с кислород. Нали и утре е ден. И утре ще трябва километри да въртя.
А кожата ми с цвят на какао все още смята, че може още жар да понесе. Казвам и – колко си смела ти, милата ми женска броня.
И не, не. Не го правя това за време. Пробяганите километри просто ми трябват, за да ми помогнат с изчислението на въпроса: с колко пробягани километри мога да изтичам една любов?
Прибавям и изваждам, добавям и събирам. Резултатът – пак изглежда съм на нула.
След малко става точно два следобед, а градусите показват код жълто.
Дописвам те. Ставам. Обувам се. Започвам да бягам. Чудейки се, за колко километра днес ще успея да те пробягам?
No Comments