блокираме душите си
за да не чувстваме
че ни трябва промяната
която виждаме
в душите на тези
които блокираме
защо си завръзваме очите
изтръгваме душите
и простудяваме сърцата?
защо си прерязваме вените с мълчание
докато кървим, това, което не сме си казали?
защо пропукани са дланите ни
когато можехме да се научим
как чужда длан във нашата да съхраним?
