ти си бял пастел
а аз съм бял лист
и съм тютюн
а ти си коприна
с пастела чертаеш
копринени линии
капани поставени от теб
и си мислиш
че само ти ги виждаш
но аз имам твоите очи
и гледам в твоята посока
и знам, че спънката
е път
защото
ъглите към него
са неправилно красиви
каквито сме аз и ти
и по белия лист
тютюнева коприна
отново изтъкава моя ден.
бял пастел
No Comments