отворих вратата на дявола снощи
а дяволът казват, че имал много лица
започвал със ангел
преминавал със трясък
превръщал се — казват, от лъвица в сърна
отворих вратата на дявола снощи
а дяволът – ангел
с душа на сърна
очите – звездици
гласът – медовина
като медена струна
пренаписа нощта
отворих вратата на дявола снощи
а той като горда лъвица
пред нас със нощта
мълчи, не говори
потъва в мечтите
завръща се тихом
със свита душа
отворих вратата на дявола снощи
но този път виждам я нея, а тя е една
с ръце на кошута
крака на сърница
с душата на дявол
раздира плътта ми
докато аз я обгръщам в слова
отворих вратата на дявола снощи
и мисля, че нямам ключ за тази врата
No Comments