Ще си взема почивка
И ще отрежа косата
Защото на мене ми стиска.
Железен лебед на гърба си ще татуирам
Защото на мене ми стиска.
Ще сложа железни криле
На моите рамене
Защото на мене ми стиска.
Ще гравирам с любов
Всяка следа
Защото на мене ми стиска.
И ще продължавам да давам пари
На тези с оскъдни души
Защото на мене ми стиска.
И ще продължавам да пия по кана кафе
Защото…дори и за две на мене ми стиска.
Ще се трудя до ранни зори
Всеки ден
Защото будна душа благословия не иска.
И ще трупам блага
Във млада глава
Защото на сърце родопско му стиска.
Ще продължавам да пиша слова
Защото след рани дълбоки не на всеки му стиска.
И ще продължавам да бъда тази една
Тази
На която и стиска.
No Comments