поезия

попова лъжичка тя не е може да пише дори и със ръце (по принци го прави със сърце) с лъжици не яде спагетите си ги плете златокоса е синеока пък

не бе аз ще ти чета а ти ще ми рисуваш ще казвам дума а ти с боички ще я облечеш или с маслени пастели както ти звуча но може

понятия деяния написах и на ново разказах разписах в края на вечерта дори пренаписах а за утрото история разтворих поставих и условия но само условно можеше да ме играе не

и те обожавам и се чувствам на 16 и съм влюбена и ми е розово и красиво и секси и си далече и те усещам и най-вече те желая.

лягаме по отделно но сме заедно.

ти си бял пастел а аз съм бял лист и съм тютюн а ти си коприна с пастела чертаеш копринени линии капани поставени от теб и си мислиш че само

аз съм тютюн лепкав катран вкус във устата от мирис на листа аз съм тютюн стебло и листа аз определям катрана и мириса днес на листа аз съм тютюн лепкав

лежа под очите ти от там виждам всичко черта на челото ти издълбала история празна и незавършена - каквато е и моята лежа под очите ти от там виждаш всичко

загърнат край на лист хартия хартията от книга края от сълза сълза с история история сублимна сублимно лъжлива сълзата загръща края на лист хратия от книга ненаписана.

а на мен ми се иска в кошница да те сложа да ти завържа очите и нищо да не виждаш да не чуващ да виждащ светът малък какъвто аз го