Аз съм невероятно непостоянна.
Но съм постоянна с това непостоянство.
Започвам всеки ден нов стих, но не го завършвам. Оставям го да отлежи сам, да вкуси от самотата на разстоянията между буквите.
Всеки час започвам нова мисъл и…и я задрасквам с молив, на който пък графит изтривам с гума. Нямам гума, но си представям, че имам такава. От тези хлебните, които се ронят като трохици. Не завършвам мисълта, за да стои гладна, да вкуси от моя глад, за това, което постоянно ми се изплъзва.
Всяка седмица започвам ново хоби, нов проект, нова книга, нов филм, нов албум да чуя…почти постоянно успявам и тук с непостоянството си.
Непостоянно е и моето съществувание, и твоето също. Точно каквото е и общото ни. Непостоянно.
Дори и всеки ден да тренирам, аз пак ще бъда тази, която непостоянно пада от стойките на ръце. Но пък как това сладко ме научи да се сбирам и да пробвам пак.
Моето непостоянство е моят учител и моят ученик. То и аз сме едно. Непостоянството е проба, опит, новост, растеж, себе-актуализация, предпочитание, нов поглед, нова болка, нова усмивка и нова бръчка от нея.
Непостоянна – да, но пък съм една. И ти така. Всички сме.
No Comments