Колкото и време да прекате в опити да рационализрате защо сте били отхвърляни, никога няма да успеете да намерите рационален отговор.
Колкото и да си задавате въпроси като – какво не направих както трябва, какво още можеше да дам, къде сгреших, какво ми липсва – задоволителен отговор няма да получите. Защото в случая, ситуацията не е свързана с това, което на вас ви липсва, ами с онова, което на тях им липсва.
Хората, които търсят тръпки вместо вечност, никога не намират себе си. Те винаги търсят онова, което на тях им липсва в другите. Да, те се губят в други хора с единствената цел себе си да намерят и нямат никакъв проблем осъзнато да прекършват другите по пътя си. Обаче това, което не ти е на теб дадено и не си си го спечелил или развил по морален начин, няма да ти бъде прехвърлено, като го потърсиш в някой друг. Качествата нямат наследствен характер.
Някой ден ще ме разбереш. Когато се намериш в себе си, а не в другите. Другаде е просто друг-ад-е. То е навсякъде, но не и някъде.
No Comments