и съм у дома, в Родопите.
Поръчваме с баща ми хапване. 10:30. Момчето ни се извинява, че има да опакова 2 пилета и ще ни обслужи веднага. Приключва и пак се извинява. За 45 секунди в които опакова храната се извини около 13 пъти.
Дава ни хляб и ни пита дали ще ни стигне като за нас двамата. Очевидно е сложил 2 порции хляб, а от нас иска да платим само една.
Сядаме, хапваме. Една възрастна жена нямаше как да доплати за храната, която купи, момчето най-учтиво каза, че няма проблем. – „Не, следващият път ще ми дадете. Просто, няма проблем госпожо.“
И тръгваме. Оглеждам се да изхвърля отпадъците, разглеждам къде мога да оставя остатъка от хляба. Решавам безразсъдно да го изхвърля (!).
Момчето ме вижда с отворена торбичка и най-учтиво ме помоли да си взема хляба за вкъщи.
Казва ми – „Благодаря.“ Гледам го, прибирайки хляба, отнема ми 30 секунди да реагирам и му казвам – „Не, аз ти благодаря.“ Почувствах се неудобно. Не, не, хвана ме срам, че исках да изхвърля хляба, който хората са месили и пекли тази ранна сутрин. А пък и аз съм го платила със същата тази сутрин и колко още други. Но щях да го изхвърля безразсъдно.
Бях го забравила това отношение. Не че хората като цяло не са еко настроени, но за тях това е просто зелен лайфстайл. А този момък сигурно само така умее да диша.
Бог да пази този народ, а България да се учи от тях.
Родопа над всичко. 
