обичам тази твоя красота
когато вечер ме обгръщаш със усмивка
и как със тази твоя красота
дори луната губи своята обвивка
обичам рано сутрин
когато виждаш първо мен (или рижата ми котка)
когато ме изпиваш с твоя нежен тен
а очите ти присвити са като греховен феномен
и те ми казват—остани
не ставай толкоз рано
не виждаш ли—на вън вали
a между чаршафите е още лято
и пак повтаряш—с мен бъди
погледни възглавницата кадифена
нали във облаците често искаш ти?
потъни във този облак с мене
и аз се подчинявам мълчаливо
защото силна слабост си ми ти
защото топлото ти тяло всяка сутрин
ме завива като във уюта на Родопско одеало
останах—виждаш ли?
и аз умея базрасъдно с теб
нима не виждаш моите зеници
когато всеки път обгръщат теб със мен.
Все още няма коментари