съблякох те два пъти снощи
и ни веднъж те докоснах с ръка
събличах те бавно
по спомени — страстно
събличах те както
нито веднъж не посмях със друг до сега
видях те без дрехи
но гледах в очите
извори бистри
на една красива душа
достатъчно силна
достачно мила
с достатъчност — цялост
на топла душа
разтворих дланта ти
и целунах очите
развързах косите
изписах по теб вечността
ти имаш стойност на вечност
а вечността се трудно намира
и още по-трудно се пази
от вълци в нощта
съблякох те два пъти снощи
но днес се събудих без теб — пустота
ще може ли някога
с теб да се срещнем
където е утро и вечер
където е вечност една?
No Comments