научих своя урок
точно, когато ти ме остави
научих се бързо, че кармата не умее да мами
когато сърцето ти меко е
и най-много устните ти искат усмивка
тогава кармата порязва те
и в урока си започваш да вникваш
когато сърцето вече втвърдено е
и всеки залък жестоко горчи
когато от теб не е останало много
и в огледалото виждаш бегли следи
когато в домa ти гостенин идваше
а всъщност кармата урок ти поднасяше
че с дявола в уюта на дома си
не бива да оставаш без ризница
и днес аз ненавиждам дома си
и в легло не умея спокойно да спя
само защото в уюта на дома си
някога позволих да заспивам без ризница
какво нещо е кармата!
но аз платих вече своето
нямам нищо назаем
и нямам лихви за връщане
кармата никога, никого не пропуска
точно, когато устните ти искат усмивка
кармата с урок ги затиска.
No Comments