поезия

като за последно на 30

като за последно на 30

(написано в навечерието на 31-я ми РД)

за първи път си позволих
да заспя
по средата на това легло.

позволих си да те пусна
днес.

отивай си
изчезна.

от колко ли време съм била така?

Предишен Следващ
Все още няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *