поезия

не може

а на мен ми се иска
в кошница да те сложа
да ти завържа очите
и нищо да не виждаш
да не чуващ
да виждащ светът малък
какъвто аз го виждам
не искам да имаме
еднакви крачки
нито в такт да вървим
но да бъде в моята посока
егоцентрична дори
и какво като се спъваме
няма нищо
нали си имаме
безтактово вървене
но с тактово туптене
накрая ще сложа торба
върху кошницата
за да не може
никой
да
те
пипа.

Prev Next
No Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *