поезия

не може

а на мен ми се иска
в кошница да те сложа
да ти завържа очите
и нищо да не виждаш
да не чуващ
да виждащ светът малък
какъвто аз го виждам
не искам да имаме
еднакви крачки
нито в такт да вървим
но да бъде в моята посока
егоцентрична дори
и какво като се спъваме
няма нищо
нали си имаме
безтактово вървене
но с тактово туптене
накрая ще сложа торба
върху кошницата
за да не може
никой
да
те
пипа.

Предишен Следващ
Все още няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *