поезия

когато се опитващ да бъдещ нещо, което не си как малко по-малко в същността ти личи как не твориш не споделяш не даваш не вземаш a преди те(б) познавах и

обичам тази твоя красота когато вечер ме обгръщаш със усмивка и как със тази твоя красота дори луната губи своята обвивка обичам рано сутрин когато виждаш първо мен (или рижата

научих своя урок точно, когато ти ме остави научих се бързо, че кармата не умее да мами когато сърцето ти меко е и най-много устните ти искат усмивка тогава кармата

след бурята дрехите грозно тежат не от сълзите, нападали върху тениската на гърдите ми а от студената пот от среднощната треска от хаосът по изгубеното по това, което никога не

на минус със теб всяка костица по мен крещи глад

и след тебе има само красота научих се отново да заспивам и всеки нов ден със усмивка да съшивам спокойна съм.

не, аз няма да ти казвам "т'ва е уникално" и с уникално няма да те облека звездите ги наричат уникални а ти така си все най-ярката звезда което ще рече,

и когато е 6 сутринта и ти се спи не затваряй очи - отвори събуди се стани. благо ли ти е или горчи?

хората винаги искат другаде, а другаде просто друг-ад-е. дръж се здраво и не пускай своето другаде където си някъде, а не навсякъде. трудно е, зная, а някога се понасяхме когато

от толкова долни не ми останаха горници раздрана ми е кожата бродирана със белези брод, след брод, след брод, а пред брода шевица вземете си я тази шевица и си