поезия

не искам да остарявам счупена

все още теб чакам, но ти не знаеш това

написахте - когато те обичах споделям те - когато твърде много ме боли. Странно нещо е човекът.

Last night I went insane. I took the pen and scratched your name. I took the pain and scratched your name again.

виж не съм ти булшита нормален който имаш всеки ден аз по-голяма съм от злато но как тъй мъничка до теб? звезда не съм, но светя и огън мога да

и се превърнах в буфер на шума и драматично-шумните хора във живота ми. прецедих ги. оставих каймакът. най-тихите от тях. сублимните ми.

разкъсан, сдъвкан, изплют. раздяло: аз съм твоя продукт.

човекът се раждал със топло сърце докато не го простудят

защото без нас, жените въздухът нямаше да бъде прозрачен ни тежкият ден вечер по-лек. домът ти щеше да бъде просто къща а вечерята - догаряща свещ. – The future is

има две вариации на човешкото съществувание: да бъдем щастливи по своему или нещастни по общоприетото