Мила Червенкова

Last night I went insane. I took the pen and scratched your name. I took the pain and scratched your name again.

виж не съм ти булшита нормален който имаш всеки ден аз по-голяма съм от злато но как тъй мъничка до теб? звезда не съм, но светя и огън мога да

Това есе “Мила на 30” го пиша в навечерието на 30-тия си рожден ден. Пиша го не защото се чувствам длъжна да правя някаква равносметка, както може би много хора

и се превърнах в буфер на шума и драматично-шумните хора във живота ми. прецедих ги. оставих каймакът. най-тихите от тях. сублимните ми.

разкъсан, сдъвкан, изплют. раздяло: аз съм твоя продукт.

човекът се раждал със топло сърце докато не го простудят

защото без нас, жените въздухът нямаше да бъде прозрачен ни тежкият ден вечер по-лек. домът ти щеше да бъде просто къща а вечерята - догаряща свещ. – The future is

има две вариации на човешкото съществувание: да бъдем щастливи по своему или нещастни по общоприетото