Last night I went insane. I took the pen and scratched your name. I took the pain and scratched your name again.
виж не съм ти булшита нормален който имаш всеки ден аз по-голяма съм от злато но как тъй мъничка до теб? звезда не съм, но светя и огън мога да
– „не мога да стоя и да ги чакам да ме настигнат“ – „няма за какво да ги чакаш, те въобще не са тръганли в твоята посока“
Това есе “Мила на 30” го пиша в навечерието на 30-тия си рожден ден. Пиша го не защото се чувствам длъжна да правя някаква равносметка, както може би много хора
i don’t do fun, I do wins
when I read, no one is after me when I read, I am the one who’s chasing
това, в което ще се превърнеш, зависи от количеството енергия, което насочваш днес. твърде много са нещастните, които насочват енергията си към всичко, което няма да бъдат; към всичко, което
защо толкова бясно се разминавам с хората в моя живот? за тях няма разлика между днес и утреза тях това времево събитие е едно и също в пространствотоедна еднакво равна
разкъсан, сдъвкан, изплют. раздяло: аз съм твоя продукт.