Мила Червенкова

и пак предложих и пак беше напразно и подяволите и нали има музика и пак мислейки къде докосва човек който боли навсякъде

история на слоу мо през деня ще дописвам за вечеря

от входа по стълбите стъпалата по две ключалка и врата без ключе в антрето два цвята две палта на земята в стаята стени и постеля бавно косите развързва от прозореца

момиче с къдрици се чуди на самолетите колесниците имат ли летни гуми.

официално раждам се днес неофициално ще дочакам 4-ти 6 дни преди демократичната нощ а днес дали е Ноември.

Жестокост: написахме края без начало.

разказах ти за тихите нощи за музиката в тишината и вкуса на безтегловност разказах ти и за мълчаливите думи за мисълта в писанието ми показах ти, създадох стих за теб

Само ако можех щях да те напиша на плоча бяла с бял пастел маслен за да си личиш само под очите на моя ъгъл. И ако можех нямаше да те

Земя. Но знаеш ли, ти дишай. Аз не знам дали ще мога. Ще мога ли? Попитай ме. Вдигни ме духом. Ще можеш ли? Въздух. Изпълниха ли дробове ти. Достатъчно ли

на лист хартия с молив без мастило написано прозрачно значно с линии не с думи подчертано. и кръгче със чертичка по средата загатва как започнала е сутринта.