Мила Червенкова

Жестокост: написахме края без начало.

разказах ти за тихите нощи за музиката в тишината и вкуса на безтегловност разказах ти и за мълчаливите думи за мисълта в писанието ми показах ти, създадох стих за теб

Само ако можех щях да те напиша на плоча бяла с бял пастел маслен за да си личиш само под очите на моя ъгъл. И ако можех нямаше да те

Земя. Но знаеш ли, ти дишай. Аз не знам дали ще мога. Ще мога ли? Попитай ме. Вдигни ме духом. Ще можеш ли? Въздух. Изпълниха ли дробове ти. Достатъчно ли

на лист хартия с молив без мастило написано прозрачно значно с линии не с думи подчертано. и кръгче със чертичка по средата загатва как започнала е сутринта.

ще изрека думите в очите ти когато сутрин ги затваряш за да не видиш как моите премигват за да чуеш неизреченото в очите ти когато сутрин ги затваряш.

Когато точките за мен са зарове сиви и всяка страна отразява твоя сълза бих искала малко теб да погледам да видя къде изгубих това. Това – за теб и мен

когато спиш аз няма да дишам ще задържам дъха си за теб и утрото няма да чакам прекалено далечно за мен