Категория: Есета

Знам че се повтарям, но нищо в живота ни не бива да бъде отлагано.

Не отлагайте себе си, мечтите си, целите си, качествените хора, сублимената обич, точно онова обаждане, и точно това „добро утро, днес добре ли си?“ и всъщност, всеки нов ден.

Не отлагайте живота си, така или иначе всички сме под наем в него и си плащаме за този наем.

п.с. една от най-най-любимите ми книги е When Breath Becomes Air, чета я за 5 – ти път. след като я прочетеш и ти няма да искаш да отлагаш живота си.

Аз съм невероятно непостоянна.

Но съм постоянна с това непостоянство.

Започвам всеки ден нов стих, но не го завършвам. Оставям го да отлежи сам, да вкуси от самотата на разстоянията между буквите. 

Всеки час започвам нова мисъл и…и я задрасквам с молив, на който пък графит изтривам с гума. Нямам гума, но си представям, че имам такава. От тези хлебните, които се ронят като трохици. Не завършвам мисълта, за да стои гладна, да вкуси от моя глад, за това, което постоянно ми се изплъзва.

Всяка седмица започвам ново хоби, нов проект, нова книга, нов филм, нов албум да чуя…почти постоянно успявам и тук с непостоянството си.

Непостоянно е и моето съществувание, и твоето също. Точно каквото е и общото ни. Непостоянно.

Дори и всеки ден да тренирам, аз пак ще бъда тази, която непостоянно пада от стойките на ръце. Но пък как това сладко ме научи да се сбирам и да пробвам пак.

Моето непостоянство е моят учител и моят ученик. То и аз сме едно. Непостоянството е проба, опит, новост, растеж, себе-актуализация, предпочитание, нов поглед, нова болка, нова усмивка и нова бръчка от нея.

Непостоянна – да, но пък съм една. И ти така. Всички сме.

на пет години винаги знаех какъв живот не жалая да имам.

не знаех какво ще работя или каква ще бъда.

защото на пет години ти нямаш концепцията, че трябва да „бъдеш,“ ти просто „си.“

за съжаление, когато станем „възрастни“ имаме концепцията, че трябва да „бъдем“ всичко, само и само за да „сме“ това, което едно цяло общество иска да бъдем.

на пет години моята мечта беша да имам толкова много пари, че да мога да си купя едно цяло изпечено пиле и да го изям сама.

колко автентичен живот може да ти даде едно печено пиле, когато знаеш, какъв живот НЕ ЖЕЛАЕШ да имаш и НЯМА да имаш (да, на пет години и то).

бъдете твърди с мечтите си. не пропускайте влага, защото от нея тръгва мухъл. а мухълът е предпоставка да развали вашите мечти.

но ако все пак сте допуснали влага и тя е създала мухъл, помнете, че с усилия и постоянство този мухъл ще ви даде лек, но ако не изрежете мухъла от края на филийката навреме, ще ви обгърне изцяло.