есета

есе #1

есе #1 - есета - Journalikarandash

на пет години винаги знаех какъв живот не жалая да имам.

не знаех какво ще работя или каква ще бъда.

защото на пет години ти нямаш концепцията, че трябва да „бъдеш,“ ти просто „си.“

за съжаление, когато станем „възрастни“ имаме концепцията, че трябва да „бъдем“ всичко, само и само за да „сме“ това, което едно цяло общество иска да бъдем.

на пет години моята мечта беша да имам толкова много пари, че да мога да си купя едно цяло изпечено пиле и да го изям сама.

колко автентичен живот може да ти даде едно печено пиле, когато знаеш, какъв живот НЕ ЖЕЛАЕШ да имаш и НЯМА да имаш (да, на пет години и то).

бъдете твърди с мечтите си. не пропускайте влага, защото от нея тръгва мухъл. а мухълът е предпоставка да развали вашите мечти.

но ако все пак сте допуснали влага и тя е създала мухъл, помнете, че с усилия и постоянство този мухъл ще ви даде лек, но ако не изрежете мухъла от края на филийката навреме, ще ви обгърне изцяло.

Prev Next
No Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *