когато се опитващ да бъдещ нещо, което не си
как малко по-малко в същността ти личи
как не твориш
не споделяш
не даваш
не вземаш
a преди те(б) познавах
и стихове с красота ти редях
защото усещах от твоята благост
а днес си стих с празнота
(не виждам същността ти)
същността на креативно дете
което обичаше с пръсти да твори
да рисува със четка
а със молив чертаеше своите мечти
когато се опитващ да бъдещ нещо, което не си
тези до тебе не виждат, но за мен от далеч си личи
не виждам огън
и не виждам сърцевина
и вместо жар във сърцето
аз виждам тлееща мъгла
когато се опитващ да бъдещ нещо, което не си
как малко по-малко се губиш в семейни лъжи
и умираш със бедно сърце
но богат на лъжи
кажи ми—струваше ли си комфорта на трона
заслан от дебели лъжи?
лъжеш себе си ли или…дали?