поезия

надълбоко в теб

не мисля, че ми вярваш
колко надълбоко съм във теб
или просто не искаш да си повярваш,
че някой може
да иска
да желае
да копнее
да бъде толкова надълбоко в теб
не с три пръста
а със цяла длан обвивам косите ти
и всяко косъмче по теб
познава моя мирис
(и колко ли още неща познават от мен?)
и дори всички те да ти крещят
че тя е болезнено надълбоко във теб
ти пак успяваш да ме заглушиш
сякаш ми казваш—да с теб искам
и после ми удряш шамар, за да се събудя
или удряш шамар на себе си
за да се стреснеш
да не си повярваш
че аз съм толкова надълбоко във теб, толкова бързо
(но съществува ли „бързо,“ ако живеем в безвремие?)
не заради твоята естетика
а заради формата на душата ти
която е скулптура
със стойност без цена

по често съм аз срещу теб
отколкото аз със теб

колко още трябва да изпиша
за красотата на същността ти
и стойността на твоето цяло
за да ме видиш
като
тази
която не иска
да ти отнеме
свободата?

Prev Next
No Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *