на три пръста

на три пръста
по-дълбоко в косите ти
така ти отивам на теб
с развързани коси
без маските на „аз“ и „ти“
(защото е магия просто да сме „ние“)
само по нощна светлина
и твоята кожа от какао
когато крайчетата на устните ти
залепнали по моите
дори и на 8000 км разстояние
не успявам да отлепя от мен
лудост е
защото чувам „drip-drip“
да пада по гънките на тялото ми
и как се стича по мен
медовина от теб
и дори когато потъвам в деня
на повърхността винаги изплуваш ти.

как да те удавя
за да дишам аз?