поезия

на три пръста

на три пръста
по-дълбоко в косите ти
така ти отивам на теб
с развързани коси
без маските на „аз“ и „ти“
(защото е магия просто да сме „ние“)
само по нощна светлина
и твоята кожа от какао
когато крайчетата на устните ти
залепнали по моите
дори и на 8000 км разстояние
не успявам да отлепя от мен
лудост е
защото чувам „drip-drip“
да пада по гънките на тялото ми
и как се стича по мен
медовина от теб
и дори когато потъвам в деня
на повърхността винаги изплуваш ти.

как да те удавя
за да дишам аз?

Prev Next
No Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *