днес цял ден си мисля за твоето пътуване
на 8 000 километра от мен
представих си какъв е бил твоят план преди да срещнеш мен
фриволен, без време, без чатове и обяснения
без „как си днес“
без „днес аз правих това“
само със „здрасти майко, всичко е наред със мен“
и си спомних за дългите детски родопски дни
на къси панталони, избеляла тениска и мръсни кецове
на топъл есенен ден с полъх от жълти листа
и печени чушки на жар от градината
на планинско небе със хиляди ярки звезди
и вечерни улици на които не им трябват крушки за да светят
когато майките ни викаха от прозорците на домовете „идвайте да ядете“
а пък ние ритахме топка или играехме на туба и не изпитвахме глад
усетих чувството за свобода, от което имаш нужда
чувството да бъдеш, без товара на миналото
и без товара на това, което ще бъдем или никога няма да бъдем
и си казах – колко яко, та нали това е свободата
нали за това е този мечтан трип
да бъде без „добро утро“ и без „лека нощ“
без секс по цяла нощ
и без целувка за „чао, хубав ден и до вторник“
искам да имаш тази родопска детска свобода
а аз ще пия от твоето вино
и ще чакам да ме вземеш от нас, за да отидем у вас
или първо във нас и после у вас.
No Comments