поезия

по дявол(ите)

по дяволите
съхрани ме

защо в началото
не ми призна

че някой друг
до теб заспива

защо по дяволите
чак сега?

обаятелно ме завладяваш
и вече седми ден
шевът не зараства
по дяволите, не – днес е осми ден?

защото трудно ми е
да преглътна
егото си
просто ей така

усещам как скрибуца
егоцентрика без душа

и крия се в заблуда
за нас и утрешния ден

но по дяволите
ти отново?
ти отново си във мен

и не
не ме наричай бейбе
защото кофти ми звучи

да въвличаш някой
сякаш искаш да наричаш
„ма шери“

и да
чертите ти красиви
пред мене са сега

но по дяволите
казвам ти
за теб
със тази
точка
аз
ще
спра.

Prev Next
No Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *