след бурята дрехите грозно тежат
не от сълзите, нападали върху тениската на гърдите ми
а от студената пот
от среднощната треска
от хаосът по изгубеното
по това, което никога не е било писано да бъде мое
след бурята всяка крачка много тежи
сякаш гравитацията се е вкопчила в петите ми
и ги заравя в земята, корени да пуснат
а времето не знае, че аз бързам
бързам, за да взема всичко
осъзнавайки, че в края на дните си, няма да има къде да го занеса
след бурята днес аз не искам нищо
не копнея за теб
не желая със теб
нямам и мечти по теб
щом не изгубих себе си след теб
аз имам достатъчност
след бурята—огъната, пречупена на земята
станах, станах да бъда, и съм
по-добра, по-мила
и най-вече повече себе си
след бурята аз пак съм на крака
изправена, силна, със гордост на чиста душа
всеки има в живота си буря
и твоята знам, че е такава една
разбиваща—силно
утихваща—бавно
и когато приключи
спомни си да станеш,
че да бъдеш отново е сила и дар
след личната буря, приятелю
не забравяй за тези слова.
No Comments